събота, 27 май 2017 г.

как изглежда смъртта / writings vol. 11

с коси прекосява небосвода
и сякаш са коса
със тях сече главата ти
когато се надвесва над теб
за поредната целувка
захарен памук ти се струва
змия във рая е по-скоро
ябълката на раздора е всъщност
и да поискаш не можеш да избягаш от нея
тя е съдбата на едип
поставена в сърцето ти във клетка
линията на сърцето ти пресича се
безвъзвратно с тази на живота ѝ
души с мълчанието си душата ти
изстисква и последните ти сокове
камбаната скоро ще забие
нещо ще умре и ще е
свързано със сълзите ти под твоето
собствено одеяло

не се коси за нейното отсъствие,
та тя е винаги там когато я няма
да я хванеш за ръка
е като да тичаш подир вятъра
красиво е за миг после за ума ти
става непосилно и дори опасно
погледни я, тя е стръмен ръб,
дяволът, подканващ те да го прескочиш
а отдолу има само пропаст
отдолу няма нищо
стой стоически не мърдай от ръба
подпирай се на пръсти за да я забавляваш
но няма да успееш сърцето ѝ да докоснеш

душата ѝ е смърт
в очите ѝ ти сякаш виждаш ангел
не се моли
недей ходи до нея
ще се вкараш във беля
ще минаваш кръг по кръг
и ще си мислиш, че са златните на дърветата
но ще са по-скоро адските

остани там където си
и не си позволявай да се влюбваш
в участта облечена в гръмкия ѝ детски глас
в кривата усмивка
и в детската походка

тя е красива но това е само облекло на сън
отдолу крие се кошмар държащ коса

ще отсече главата ти, ще ти завлече ума
и душата ти сама във нищото накрая ще си ходи боса