петък, 14 юли 2017 г.

Любов / writings vol. 12

1.  ерос

в очите ти пожар
в ръцете ти кибритената клечка
устните и езикът ти –
целите барут са
целувките ти лекото драсване напомнят
а кожата ми,
а аз цялата,
като хартийка ще изгоря,
като планински пожар допирът ти ще усещам

2. филиа

когато кучето стои
и чака стопанинът си
в продължение на години
без да шава
без да помръдва
и просто стои като камък
и чака това което не се знае
дали има смисъл да бъде чакано
но Човекът така и не се връща
защото отдавна е предпочел по-лесното -
да си намери ново куче

тогава разбираш защо
хората не са пригодни
за сравнение
с думите
лоялност
и
доверие

3. лудус

във танцът на нощта
танцуваме и ние
уморени от деня
привлечени от неизвестността
на мрака

и макар и вече едвам стоящи
на пръстите си
с подути глезени и ходила
със теб
все още искаме да играем степ
със звездите и с целувките
на поредния непознат
който може към поредната любов
да отваря пред нас врата

и знаеш
тази лудост
е нещото което при цялата тази умора
все още ни държи живи
все още ни държи на крака

4. агапе

любовта с която гледаш майка си
когато ти носи пилешката супа
защото ти едвам дишаш
от подсмърчане
заради тежката настинка
не е с нищо по-различна от тази
в очите на бездомника
който си взима полагащата му се порция
за без пари
от свещеникът раздаващ храна за стомаха
и душата
безплатно

в сърцата ни всички сме роднини
и обичта
се раздава
всекиму според заслугите

5. прагма

тя не очаквала от него
нищо кой знае какво
не очаквала да е вечно влюбен в нея
нито да и дава целия свят
не искала да танцуват със нощта всяка вечер
не искала това
не искала онова
не искала нищо

тя искала да му даде света
тя искала да му даде любовта

а той разбрал

и тайно искал да и дава вечно
същото

6. филавтия

и макар сърцето да е пълно
с хиляди имена
и още толкова лица
то остава кухо по средата
когато там няма огледало
в което да се виждаш
както те вижда другият
както те вижда майка ти

в което да се оглеждаш
да се усмихваш на себе си
и да се обичаш така
както обича те

дори и кучето

събота, 27 май 2017 г.

как изглежда смъртта / writings vol. 11

с коси прекосява небосвода
и сякаш са коса
със тях сече главата ти
когато се надвесва над теб
за поредната целувка
захарен памук ти се струва
змия във рая е по-скоро
ябълката на раздора е всъщност
и да поискаш не можеш да избягаш от нея
тя е съдбата на едип
поставена в сърцето ти във клетка
линията на сърцето ти пресича се
безвъзвратно с тази на живота ѝ
души с мълчанието си душата ти
изстисква и последните ти сокове
камбаната скоро ще забие
нещо ще умре и ще е
свързано със сълзите ти под твоето
собствено одеяло

не се коси за нейното отсъствие,
та тя е винаги там когато я няма
да я хванеш за ръка
е като да тичаш подир вятъра
красиво е за миг после за ума ти
става непосилно и дори опасно
погледни я, тя е стръмен ръб,
дяволът, подканващ те да го прескочиш
а отдолу има само пропаст
отдолу няма нищо
стой стоически не мърдай от ръба
подпирай се на пръсти за да я забавляваш
но няма да успееш сърцето ѝ да докоснеш

душата ѝ е смърт
в очите ѝ ти сякаш виждаш ангел
не се моли
недей ходи до нея
ще се вкараш във беля
ще минаваш кръг по кръг
и ще си мислиш, че са златните на дърветата
но ще са по-скоро адските

остани там където си
и не си позволявай да се влюбваш
в участта облечена в гръмкия ѝ детски глас
в кривата усмивка
и в детската походка

тя е красива но това е само облекло на сън
отдолу крие се кошмар държащ коса

ще отсече главата ти, ще ти завлече ума
и душата ти сама във нищото накрая ще си ходи боса

вторник, 7 февруари 2017 г.

анаграма / writings vol. 10

както и да ги подредиш
думите в стиховете ми
винаги са анаграма
на твоето име


Кристина Димова

понеделник, 6 февруари 2017 г.

беден речник / writings vol.9

и какво от това
че първо бе словото
и всичко бе него
когато езикът ми
още не намира как
да ти каже
обичам те


Кристина Димова

четвъртък, 12 януари 2017 г.

миш-маш публикация (книги,музика и аз)

 Това е миш-маш публикация. И съм почти сигурна, че все за нещо ще се хванете в нея. Ама то цялата ми работа е такава, все миш-маш. Здравейте иначе. 

 Мислех тази година да не правя планове за това какво ще прочета през 2017, обаче както винаги реших да съм лицемер спрямо себе си. В публикацията си отпреди една година споменах около 10 книги, от които пък прочетох 7, което мисля е доста добре, съдейки по това, че допълнително прочетох още 35 непредвидени книжки. Завърших и нова поредица в лицето на The Raven Cycle – нещо, което обезателно трябва да прочетете. Не за друго, просто е глътка свеж въздух в безкрайния океан от трилогии, тетралогии и т.н. И така, тази година отново ще сложа каквото се сетя и нищо повече. Дано този път си изпълня изцяло книжното обещание към себе си.

Да четеш „Лолита“ в Техеран на Азар Нафизи

Книга, която вече започнах, но нямам търпение да продължа. Имам големи надежди за нея,
началото ѝ е наистина обещаващо, а и отдавна не бях оставала впечатлена от изказ в книга. Личи си, че чувството, което можеш да усетиш само в оригинал на даден роман, не е загубено в превода, а напротив. Прочела съм 50 странички, но съм почти сигурна, че това ще е една от книгите на 2017 за моето скромно читателско сърце. И затова я давам като нещо, което определено ми се ще да прочета. А и искам да си обещая, че няма да я зарежа само защото мързелът ми се качи с няколко нива отгоре през 2016.

Смъртта е занимание самотно на Рей Бредбъри

Еми не прочетох "451 градуса по Фаренхайт". А можех, но не я. Уж това щеше да се случи през Декември. А (мамка му) знам, че ще добра. Затова пък от едно намаление на Сиела си купих тази книжка и се надявам присъствието ѝ на рафта ми да се окаже от значение и да я започна веднага след като приключа „Да четеш „Лолита“ в Техеран“. ...Това е.

За писането на Стивън Кинг

През 2016 прочетох „Писането. Професионалните тайни на майсторите в литературата“ и в нея имаше доста цитати по повод как-да-пишем от Кинг. След като разбрах, че Сиела са пуснали „За писането“ с твърди корици, реших, че задължително ще прочета мемоарите на един от най-влиятелните автори от нашето време.  И тук ще кажа „ и това е“.

Passenger на Александра Бракен

Една от книгите, за които си бях казала, че ще прочета през 2016, беше „Тъмна Дарба“ от Александра Бракен . Дори не знам какво точно се случи, че спрях да я чета, защото книгата започна адски добре? Мисля, че ми се стори твърде тежка по онова време, но все някога ще се върна към нея (или поне така си мисля). Надявам се с  Passenger да не стане така, защото наистина, наистина, НАИСТИНА много искам да я прочета.

Nevernight на Джей Кристоф

Един от авторите на Илумине, книга, която наистина харесах много. Надявам се тази книга да бъде точно толкова завладяваща и уникална. Не знам дали си заслужава отново да си пръскам сърцето по нови поредици, но след като я прочета, ще се разбере.

A Darker Shade of Magic на Victoria "V.E." Schwab

Първото нещо, което ме привлече към книгата, беше корицата. Обожавам изчистени и сравнително минималистични корици, а тази е точно такава. Историята също звучи доста интересна и нямам търпение да се докопам до този роман, който впрочем ще бъде първият на български език от тази авторка. Надявам се да ме грабне достатъчно, за да не бъде и последният от нея, който ще прочета.

Две продължения на поредици, за които и в миналогодишния си пост говорих – Кралска клетка (Продължение на  Стъкленият меч – втора книга от „Алена кралица“) и Gemina (продължение на Илумине). Не мисля, че има смисъл да говоря за поредиците все още, тъй като искам да ги прочета докрай и тогава да направя едно общо ревю *затова и не пиша ревюта за отделни книги от поредици впрочем*. Но да, бройте тези две книги към тези, които определено искам да прочета.

Убедена съм, че ще има и други книги, но само годината и желанието ми за четене ще покажат какво ще прочета. Но засега е това. И се надявам адски силно това, което съм си набелязала да ми хареса. Надявам се и вие да прочетете през 2017, ако не книгата на живота си, то само прекрасни и вдъхновяващи такива.

А сега другата част от публикацията: музика.

Още вчера си мислех как трябва да напиша един пост само за това какво ви препоръчвам да слушате. Не за друго, просто аз слушам ВСИЧКО и като казвам всичко, го мисля. Не се ограничавам в стиловете, ако нещо ми хареса – то става част от музикалния ми плейлист. Ето ви и предложения, от които съм сигурна, че всеки може да си хареса нещо.

Arsonists lullaby Hozier


Една от песните, които през годините не са ми омръзнали. Обожавам да я слушам и съм имала дни, в които съм въртяла само нея. Всички текстове на Hozier са безкрайно истински, а музиката към тях е пленяваща. Може да си пуснете целия му албум -  From Eden. В него няма нито една слаба песен (което от моята уста може да се чуе доста рядко, за който и да е албум).

Tinashe company


 Оставям това видео, защото искам просто да видите хореографията в клипа. Личи си колко повлияна е Tinashe от Ciara във всяка една песен (а аз обичам Ciara, може да си пуснете dance like we're making love), но същевременно има нещо в нея, което я прави отличаваща се. Тя определено носи R&B в себе си и си заслужава да си пуснете каквото и да е от нея, ако искате да чуете нещо ново от този стил.

BTS – Blood Sweat & Tears


Харесвам к-попа. Не съм от хората, които могат да се посветят на определена музикална обсесия, защото както казах – музикална свиня съм. Затова и не се определям чак като к-поп фен. Не съм от хората, които често гледат клипове, но нещата стоят по друг начин, когато гледам клиповете на корейските групи. Това е и една от причините да дам тази песен като част от музикалните ми „препоръки“ . Другата е проста – харесвам песента наистина много. И аз в началото мислех, че няма да харесам корейската музика, но give it a try.

Red Hot Chili Peppers – Goodbye Angels


Любимата ми песен от новия албум. Дори не искам да ви обяснявам защо си заслужава да слушате ред хот, просто си пуснете някоя тяхна песен. Това ще ви е повече от достатъчно да разберете за какво говоря.

Жлъч/гена – Идва



Много се колебаех дали да сложа тази песен, или никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш.  Истината обаче е, че и двете са толкова силни, че няма значение коя ще избера. Игра на думи в едни наистина добри текстове, хубава музика, все неща, които не се случват чак толкова често по тези ширини. Впрочем, ако това, което чувате ви харесва, пуснете си Григовор/гена – екзистенциална криза (клипът на песента е под този на "Идва"). Не за друго, просто от вчера я въртя и не слушам почти нищо друго. (а ако Григовор ви е харесал – пускайте лого5, все пак той е половината на това цяло)

Whiplash OST





Жесток филм с още по-жестока музика. Препоръчвам и двете неща с две ръце. (песента, която съм поставила е едноименната песен от филма, но е препратка и към плейлиста на саундтрака)

Време е да кажа „това е от мен“, защото този пост стана по-дълъг от времето, което имахте, за да го четете (я си пуснете направо Григовор/Гена – TL;DR по този повод). Пък ако сте стигнали до тези финални надписи – поздравявам ви, познавайки мързела в себе си – аз щях да се откажа на 3тия абзац. Пожелавам ви една хубава година с много книги, музика, филми и каквото друго поискате в нея. А щом тези неща са в нея, то те са оставили следа и във вас. И не е ли това най-хубавото?

Времето за чао дойде. Това е от мен засега.
С много обич,

Кристина.

вторник, 10 януари 2017 г.

бягство / writings vol.8

избягай с мен
по залеза,
малки принце,
(аз знам че ти ще тръгнеш
защото не знаеш къде отиваш
а искаш да разбереш)
не взимай нищо
дори и старите си кецове недей
ще тичаме боси
по света
хванати
сърце за сърце
ще броим с целувки
звездите
и ще пием от виното
на общата ни самота

избягай с мен
за да намерим любовта

току-виж намерили я
тичайки
ще спрем да бягаме
от себе си


Кристина Димова