неделя, 4 декември 2016 г.

тричане / writings

и като куче влача се
в краката ти
и се моля
още да ме искаш

като мръсен пес
скимтя и лая
държа се за теб
като за сламка
удавник

но ти не чуваш
и не виждаш
мълчиш и мислиш си
че за добро го правиш

и започваш да въртиш
с любов да ме душиш
да ме премяташ
да ме караш да летя
по начин, който
пеперудите в стомаха ми
не искат

и го правиш за да не
развия бяс
за да стоя при теб
и да скимтя
да не бягам
да не ръмжа
и под масата да не шавам

но какъв кокал е това
щом е прогнил
и мирише на чернилка
и умряло

от страх се моля да не полудея
за да не ме убиеш

но не е ли по-добре
да ме обесиш веднъж завинаги
?
отколкото за мое собствено добро
всеки път да ме убиваш бавно
и да го наричаш тричане

...

и като куче влача се
в краката ти
и се моля
да се смилиш
и още да ме искаш
(но да знаеш,
това е от страх
да не умра,
не защото те обичам)


Кристина Димова

2 коментара: