понеделник, 19 декември 2016 г.

орех / writings vol.7

сърцето бие на кухо
и удърът му всеки път
е тих
адски силен в тишината
а вътре в него празно е
и боли?
разчупено е като орех
а ядката отдавна е изядена

разпада се на две
а после и на своите съставни части
по черупката на ореха
остават от счупеното мънички следи
и вярвай ми, няма как да се премахнат

но каква мъдрост е това
когато тя със себе си си взима
сякаш за зямана
целият му плод на пустото сърце
и остава празно
остава кухо и умряло

как живее се
със самата смърт
в гърдите ти
как се спира
необратимото
когато то не иска
още малко да го няма

а сърцето бие и боли
безцелно в тишината
като орех с изядена от
някой безподобен плъх ядка
си стои
в гърдите удря се
и тихичко шепти си
сладки приказки
със тъмнината

но аз съм тук все още
и чакам го да спре
да се обърне от орех в камък
и да спре да шава без да има смисъл
или с удърът си то да носи някаква промяна

все някога си знам че и то ще спре
откат ли ще даде
ще започне ли биенето да забавя

(не знам,
но)

сърце без душа не диша дълго
и от него няма смисъл

както и от орех
без ядка вътре в него
...
само със черупка за заблуда
че смъртта я няма


Кристина Димова

Няма коментари:

Публикуване на коментар