четвъртък, 1 декември 2016 г.

I love poetry. vol.2

Здравейте. Отново съм тук с поезия по две ясни причини:
1. В книжен застой съм, а и освен в четенето, застоят ми се проявява и в писането. 
2. Навън студът е толкова сух и щипещ, всички имаме нужда да се стоплим.


"Жената и мъжете, които бях" - Димана Йорданова


"Там, където не сме" - Георги Господинов


"Шепа лъскави череши" - Мария Донева



Milk and honey - Rupi Kaur


Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да напиша например: „Нощта е тъй звездна
и звезди сини трепкат далече.
Нощният вятър върти се в небето и пее.”
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Аз я обичах, понякога - тя мене също.
В ръцете си имах я нощи такива.
Безспир я целувах под простора небесен.
Тя ме обичаше, понякога - аз нея също.
Та можех ли да не обичам големите нейни очи!
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да мисля, че я няма. Да чувствам, че я загубих.
Да слушам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
Стихът се сипе в душата ми като роса по тревата.
И няма значение, че любовта ми не я задържа.
Нощта е тъй звездна, а тя не е с мене.
Същата нощ, същите бели дървета.
Само ние не сме вече същите.

Пабло Неруда - Тази нощ
(превод от испански: Диана Павлова)

Надявам се, че поне в едно от тези неща сте намерили някаква частичка от себе си. А аз се надявам да не заспя зимен сън като мечките и най-накрая да се разсъня от писането и четенето на нищо. 

С обич,
Кристина. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар