сряда, 19 октомври 2016 г.

The Procrastination Tag

 Здравейте. Познайте кой отново няма нова прочетена книга, която толкова да го е грабнала, че
да напише ревю за нея. Точно така, аз. Може би една от причините това да е така е, че когато се прибера от училище, просто мързелувам. И ако за някои от вас мързелът се изразява в това да седне и да чете книжка, то за мен той означава чисто и просто взиране в една точка и мислене за живота, безцелно философстване и отлагане на почти всичко за вършене *Меркурият ми в стрелец крещи в момента*. Точно заради това реших, че днес, когато съм си у нас и лежа с 344654 пакета носни кърпички до себе си, е перфектното време да напиша този пост. Благодаря на Лияна, че ме тагна. На свой ред аз тагвам ТедиСю и Катерина иии всеки един от вас, който иска да напише причините, поради които отлага каквото-има-за-правене.





Ето ги и причините, поради които отлагам общо-взето-всичко:

1. Както вече казах – взиране в една точка и мислене за живота. При мен този крайно екзистенциален момент може да продължи цяла вечност. Стига да не се скарам със самата себе си по някой въпрос де. Всичко си ми е наред, наистина. :D

2. Макар и да казах, че понякога отлагам четенето, защото просто стоя и гледам тавана, истината е, че книгите също са фактор предразполагащ отлагането на дадени дейности. Не за друго, просто стига книгата да е достатъчно добра, мога да изоставя целия си живот, за да я довърша * „Играч първи, приготви“ се е идеален пример*.

3. Когато съм първа смяна, основна роля играе следобедния ми сън. Мога да спя само един час, но след тази дрямка ми трябва още толкова, за да се разсъня и да започна да функционирам нормално. Така че ако сметнем, че съм си легнала в 3-4 следобед и съм станала към 5, то до 6 ще осъзнавам къде се намирам *защото след всеки следобеден сън се случва точно това*, после ще започна да се взирам в една точка *връщаме се към главната причина за отлагането на дейности*, ще стане време за вечеря и ... Схванахте идеята. Затова гледам вече да не спя следобед. :D

4. И тук следват няколко сайта, които допринасят доста за това да не върша каквато и да е ползотворна дейност:

4.1 Facebook – Разглеждам разни страници от типа на bored panda, aj+ и т.н. 

4.2 Instagram  – Гледам клипчета от типа на „как да си сготвим еди-какво-си“, търся астро memes и пр. Също обичам да гледам и буукстаграм профили. На тях сякаш им отделям най-голямо време.

4.3 Youtube – Гледам asmr *съдете ме ако искате, но тези видеа са едно от малкото неща, които успяват да ме отпуснат и по този начин да ме приспят. В началото и на мен ми бяха странни, но с времето свикваш със своите собствени странности :D*, bookshelf tours, diy клипчета *никога не правя нещата, които показват, но изпитвам вътрешно задоволство като ги гледам :D* ииии стари клипчета на tsvetoslavtsonev, danisnotonfire, TED-ed, epicreads и на много, много, мнооого други ютубъри. А, обичам да гледам и клипове, в които хора се гримират, показват грим колекцията и всичко останало свързано с грим. :D

4.4 Tumblr – гледам zodiac aesthetics или просто си скролвам на dashboard-а.

4.5 Snapchat – филтрите. мога да стоя, да ги сменям *особено смешните* и да се заливам от смях ей така, защото вътрешно съм на 3 години.

5. излизането с приятели е нещо, което хем е фактор за отлагане на дадени неща, хем и него понякога го отлагам, ако ми се седи у нас. но да, мисля, че се брои.

6. Вкарване в ненужни драми *а тук луната ми в лъв направо си реве* от моя страна. Ако са драми на приятелите ми, не са ненужни, защото са ми приятели, сеш‘ се.

В крайна сметка най-големият ми проблем е блеенето в една точка. Дали у нас, дали в училище,
или някъде другаде, нещата, които най-много ме разсейват от по-важните дейности , са моите мисли. Някъде, някога обаче е казано, че мислите създават реалността. Затова ако се чувствате неудобно от факта, че губите ценно време в екзистенциални мисли, просто се опитайте да насочите мисловната си дейност към нещо хубаво. Нещо слънчево и добро. Така макар и да отлагате учене/четене/разговор, поне реалността ви ще стане една идея по-красива. И най-вече ще сте с усмивка на уста. А това, което трябва да се направи и е неизбежно, все някога ще се случи.

П.С. Това не бива да ви е оправдание да не правите и нужното. Просто казвам, че не трябва веднага да скачате да вършите нещо. Може просто да си отделите време за себе си.

С обич,

Кристина 

Ето и профилите ми в социалните мрежи, които споменах по-горе:

Няма коментари:

Публикуване на коментар