вторник, 4 октомври 2016 г.

жена ≠ инкубатор

 Демократична Европа. Полша. Трети октомври. Десетки хиляди полякини протестират. Срещу какво ли? Срещу отнемането на базисните им човешки права. Срещу това да бъдат не хора, а инкубатори

 Бясна съм. Разстроена. Ако бях жена в Полша в този момент щях да се чувствам и застрашена. Преди да облека целия си гняв в думи обаче, смятам да ви запозная с фактите около случая със забраната на абортите в Полша. 

 Европа е един от най-демократичните континенти спрямо свободата на словото, облеклото на
отделния индивид и пр. , но демокрацията тук се изразява най-вече в правото на избор. Едно от нещата, които една жена има право да избере, е дали да направи аборт, или предпочита да запази плода в себе си. В някои европейски държави обаче абортът все още не се извършва стига жената да поиска, а си има специални изисквания – одобрение от специалист, забременяване след изнасилване, проблем с плода, застрашаване живота на жената и най-накрая, но не толкова често гледан фактор, е и социално-икономическото състояние на майката, износваща детето. Страни наложили тези норми са Финландия и Исландия. Други
обаче забраняват аборта и единствената възможност една жена да абортира е, ако нейното или здравето на плодът са застрашени. Това „вето“ на абортите е наложено в Лихтенщайн, Андора и Ирландия. В трети страни като Сан Марино и Ватикана няма изключения и абортът е незаконен по всички параграфи.В последните две категории жените, които са абортирали по причина, която не попада в закона, подлежат на наказание и може да се наложи да карат присъда до средно 3 години. След заседание на парламента в Полша обаче има огромен шанс тази държава също да попадне в третата категория и абортите там да бъдат забранени независимо всички останали фактори. До този момент полякините попадаха някъде между първата и втората категория. Да, абортите в Полша бяха забранени и до този момент, но здравословните и психологическите проблеми на жената, забременяването чрез изнасилване и застрашаването на живота на плода или родилката се взимаха под внимание. Още по-страшното е, че има шанс контрацептивите, които жените приемат, за да предотвратят нежелана бременност, също да бъдат забранени. Така предпазването от аборт става още по-трудно и дори неизпълнимо. Поради факта, че предложението за налагане „вето“ на абортите в Полша бе взето под въпрос от парламента и бе предложено за по-нататъшно четене, десетки хиляди полякини излязоха на протест на 3 октомври, иначе казано – този понеделник. И дотук с фактите.

 Когато заставам пред огледалото, аз не виждам в себе си инкубатор. Не виждам просто два яйчника и една матка. Не виждам в себе си животно, което е тук само за да помогне продължаването на биологичния ни вид. В себе си виждам умения, разум, може би тук-там някое късче талант. Но не виждам само един бъдещ издут корем. Нито виждам две ръце, които трябва само да чистят, да готвят, да перат. И не, не казвам, че е лошо да искаш да си майка и в
това да се корени смисълът на живота ти – напротив, но не е нужно да го правиш, ако не го усещаш в себе си. В гърдите си не виждам само средство за кърмене. В себе си виждам човек. Съмнявам се, че полякините виждат нещо друго, когато се вглеждат в огледалото. Тъжно е обаче, че някои жени са закърмени не само с мляко от майчината гръд, но и с идеята, че те са тук само и единствено, за да продължат рода чисто биологически. И че са по-долу от мъжете. Защото признавайки го или не, момиченцата, които ще се родят след забранен аборт, ще си изградят същите ценности. Те ще смятат, че трябва да се подчиняват и че единственият смисъл да са тук, е да си разтворят краката първо за да забременеят и после за да родят. А средностатистическият полски мъж все още ще носи панталоните и няма да му пука и ще си разтваря краката колкото си поиска. И най-жалкото е, че полският мъж не е единственият.

Когато заставам пред огледалото, аз не виждам в себе си инкубатор. Но Полша вижда в жените си точно това. И дори факта, че в тази държава има най-много църкви на глава на населението, не може да оправдае отношението към жените. Защото религията невинаги е равна на фанатизъм. А този фанатизъм, който проявяват полските депутати, очевидно е примесен с огромна доза фашизъм. Защото да поставяш нечий живот пред друг, е недопустимо. Да отнемаш правото на някого да прави това, което поиска с тялото си, е недопустимо.  Да се държиш с една жена сякаш е по-малко човек от теб, е недопустимо. Защото правата на жените са човешки права. И ако полякините са инкубатори и ако правото им да раждат, всъщност е задължение, тогава силно се надявам, че полякините ще родят. Ще родят мисли, идеи и ново и чисто начало. Защото всички жени можем да попаднем в тяхното положение във всеки един момент. Затова бъдете Тях. И бъдете Идеята. Ако не искате – не раждайте нищо друго. Ако искате, родете дете. Помнете, че в момента имате поне това право на избор. Борете са за него, както те се борят в момента. 

Демократична Европа, но май не съвсем. Трети Октомври, но за полякините е нашият трети Март. Десетки хиляди от тях бяха навън и все още се борят за себе си. И го правят мирно. И го правят с любов. Не защото са жени, а защото са хора. Защото и жените имат права наравно с мъжете. И докато това се случва в Полша, никой не гарантира, че утре няма да се случи и тук. Затова помнете, че сте идеята. И че не сте просто една матка и два яйчника. Че това дали ще родите, или не си е ваше решение. Затова – вгледайте се в огледалото отново – вие сте майка, учител, лекар, готвач, шофьор и пр. Вие сте жена. А жена е равно на човек, не на инкубатор.


Източници:





Няма коментари:

Публикуване на коментар