събота, 2 юли 2016 г.

Семейство / writings vol.3

Тя се прибра вкъщи. Заключи вратата на апартамента, първо външната, а след нея и вътрешната. Събу обувките си и въздъхна. Въздишката ѝ се казваше облекчение. Краката ѝ най-после бяха свободни. По глезена на десния ѝ крак се бяха появили ранички от неудобните обувки. Погледна раните. Реши да ги подмине. Не и беше до тях. Не и беше до събличане на дрехи, до приготвяне на вечери, до усмихване на намръщени хора. Затова реши, че тази вечер няма да прави тези неща. Нито едно от тях.
Той се прибра вкъщи. Видя проснатите обувки пред вратата. Можеше и да не ги види, ако не беше успял да изкара вече вкарания ключ от ключалката на външната врата. Тя пак го беше забравила. Не му се занимаваше да звъни на вратата, затова се помъчи и хоп. Ключът ѝ излезе от ключалката, влезе неговият. Вътрешната врата отново не беше заключена. Не му се налагаше да я отключва. Отвори я и така - той се прибра вкъщи. Видя проснатите обувки пред вратата. Вдигна ги с лека погнуса, сякаш тя не знаеше колко неприятно му беше да заварва мръсотия, а? Вдигна и палтото ѝ от раклата и го сложи на закачалката. Него не го погледна с отвращение. Подуши го с такова. Миризма на вино и цигари. „Пак е пушила. Пак е пила.“ Сякаш не знаеше колко неприятно му беше да усеща миризмата на тези боклуци, а?
То се прибра вкъщи. Не забеляза колко подредено е всичко у дома. Не забеляза мъничкото кално петънце на пътечката в коридора. Не забеляза и миризмата на цигари и алкохол, която се прокрадваше като акцент във всеки един от тоалетите, които майка му носеше. В случая на нейното палто. То искаше просто да отиде и да си пусне музика. И да почете малко за приключенията от книгата. Нищо повече. Разбира се, ако можеше да хапне нещо домашно, което мама е направила само за него, щеше да е най-доволно. По миризмата, която не се носеше от кухнята обаче, То разбра, че това хапване няма да го бъде тази вечер. Побърза да се изнесе в стаята си без да го чуе Той. Без да нацапа. Просто да легне и да си пусне музика. И да почете малко за приключенията от книгата.
Тя беше твърде изморена, за да слуша лекцията му. Той пък беше твърде ядосан. Нямаше нито храна, нито чиста пътека. На нея обаче наистина не и се слушаше и реши, че ще отиде в другата стая, за да види как е То. Той нямаше намерение да я пусне. Хвана я за ръцете ѝ и ги изви. Тя изпищя. Макар и да беше в другата стая, То чу случващото се при него и нея и увеличи музиката, която вървеше от лаптопа му. Даже си сложи слушалки. Той беше гневен. Тя не искаше да го гневи повече, но нямаше избор, искаше да се махне. Трябваше да се махне. Той нямаше да и позволи да се махне, преди да направи вечеря.
Тя усети как болката от глезените ѝ се движи към китките ѝ. Той усети как трябва да я заведе до кухнята, за да я накара да сготви. То усещаше само как коремът му стърже.
Тя започна да пържи картофи. Правеше го, за да не е гладно То. Той стоеше и си наливаше бира. Тя плачеше тихо. То мълчеше. Той крещеше за трима.
Тя изпържи картофите. Той извика него. То започна да яде и този път реши, че няма да пита защо мама е плакала. Мама нямаше да отговори, щеше само да избърше и последната стичаща се сълза. Поне картофите бяха станали идеално солени.
Вечерята приключи. Той каза на То да си ходи в стаята. То отиде. Той каза на Тя да мие съдовете. Тя каза не.
Той извади чисти прибори. Избра си най-големия нож. След това повтори няколко пъти как раните на краката ѝ ще станат по-големи. Повтори също и как тя не иска да преживява едно и също нещо два пъти. Разказа все неща, които тя вече знаеше. На нея обаче не и беше до нищо от това, което той упорито потретваше като развален, намръщен и изпушил грамофон. Не и беше до лудостта му. Не и беше до усмихване на намръщени хора. Или пък до миене на чинии. Затова реши, че тази вечер няма да прави тези неща. Нито едно от тях. Реши, че ще направи нещо друго. Реши, че ще полети.
Той не очакваше Тя да използва прозореца. Тя беше смела за пръв път от много време. То чу как нещо се тресна, но вече знаеше какво и кой. Тя летеше и се усмихваше.
Той не знаеше какво да прави. Лудостта му се запозна със Страх. Страхът взе ножа и наръга То. После наръга и Аз-а на себе си. После лудостта се върна към същността на съществуването си. Лудостта се запозна със смъртта.
Там някъде, Тя, Той и То са Те. Но не горе. Нито пък долу. Там някъде, в нечий апартамент са заедно и раните на глезените на краката няма да се преместят на бедрата. После на китките. И така нататък.
Там някъде са Те. Те са заедно. Но това не са Те.
Това са Тя, Той и То. И вече ги няма.



Ами, това нещо си е мое. Името да си напиша за достоверност на притежанието - Кристина Димова. Готово. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар