неделя, 5 юни 2016 г.

Седмица на фестивалите

 Здравейте. Пак съм тук, след сравнително кратка пауза. Днешната публикация ще има доста общо с предишната. От заглавието става ясно, че ще ви говоря за мероприятия. За разлика от миналия ми пост, в този няма да ви разказвам за събития като Нощта на музеите или Панаира на книгата,а за фестивали. И то такива с международно значение. За кои точно става на въпрос ли? За Капана Фест, който се провежда в Пловдив и за Фестивала на розата, в който тази година не взех участие като зрител. Как тогава съм била на фестивала ли? Ще разберете след малко.
  1.     Капана фест


Нямам думи да опиша емоцията, която изпитах на този фестивал. Толкова много слънчеви лица на едно място. Може и така да ми се е сторило, защото беше около 30 градуса на слънце, не знам, но съм почти сигурна, че аз поне се усмихвах през цялото време.
Капана е една сбъдната мечта за мен и моя приятел. От миналата година си говорим как ще отидем само двамата в Пловдив на екскурзия. Тогава не се получи, но сега нямаше какво да ни спре. Хванахме си багажчето в 7:00 от Казанлък и потеглихме към града на Античния театър. Пътя не ми се стори дълъг, а на пристигане от автогарата до стария град се придвижихме с помощта на едно момиче, Илияна, на която искам искрено да благодаря, ако чете тази публикация. :D
И така де, тя си ни остави там и тогава започна нашето мъничко приключение. Решихме, че е твърде рано, за да обикаляме из Капана (беше около 9 часа, а сергиите отваряха най-рано в 11.) и потеглихме на обиколка из стария град.  В този час започна влюбването ми в Пловдив (първото беше още на  фестивала на цветовете, но тогава можах да видя само една  мъничка част от него и хората).

 За пореден път се убедих, че много обичам тесни калдъръмени улички, които са като част от лабиринт. И стара архитектура. Тя също ми е любима. О, и полъхът на изкуство, който минава през тялото ти, когато минаваш през стария град, покрай всички тези сгради, които са пропити с история... Старият град си заслужава. Не си губете времето с молове, моля ви.
След Стария град огладняхме, седнахме на една закусвалня, хапнахме по едно парче пица и тъй като видяхме часа (вече бе станало 11), решихме, че можем да разгледаме сергиите. Не бях изненадана, като видях, че много малко от тях са вече отворени. Малко са лудите като мен и моят приятел, които ще си хванат автобус в 7. :D
Поради тази причина оооообикаляхме по главната улица, говорихме си.. И после пак се върнахме в Капана. А той беше като прероден. Цветни и щастливи хора навсякъде, още по-красиви неща, от които се лее любов, по всеки щанд. И ми се напълни душичката. Докато гледах всички това, слушах джаз и фънк от плочите, въртящи се по грамофона. Беше много мило.  И хората и те така. Мили, прекрасни.
Най-странните неща, които видяхме бяха астро сок(?) и веган луканка (?!), а аз си взех един прекрасен гердан и една тениска с логото на Капана, която нямам търпение да си облека <3.
Истината обаче е, че няма кой знае какво да се говори за архитектурата или материалните обекти в Капана. Мястото просто е. То е много хора, изпълнени с живот и любов. Хора, които мечтаят, хора, които дишат изкуство. И няма как да не се влюбиш, ако не в тях, то поне в атмосферата, която създават. В леката музика, която се носи, в усмивките по лицата на всички, във всяко едно „о, извинявай“, „благодаря“, а те наистина са казани от сърчицата на човечетата, които ги казват. В мирисът на пуканки и вкусна храна и най-вече: във всяка една искричка в очите на творците. В креативността. И само заради тези неща мисля, че стихотворението на Петър Чухов представя точно какво ми се случи вчера в Капана. И в Пловдив. pLOVEdiv.

Пловдив

Веднъж
попаднало
в Капана -
сърцето ти
остава там.
—  Петър Чухов

2.       Фестивал на розата

Да, аз съм от Казанлък. Да, за мен този фестивал не е нещо непознато, аз го преживявам всяка година, свикнала съм му на всичките церемониални истории. Тази година обаче го прекарах като local guide и това ще ми остане в съзнанието.
Накратко да опиша събитието, защото със сигурност ще има някой, който да не е идвал в града в този пиков месец от годината. Много рози. Ама навсякъде. Миризмата на рози сигурно идва още от табелата при влизане в града, а усмихнатите момичета с народни носии са зад всеки ъъл. И са красиви, винаги. Уличката на занаятите ми е любимото нещо, тъй като всяка година D ) Има много мероприятия, много концерти, конкурси, посещение на розобери, накрая има и парад. А и при нас е къщата на Дечко Узунов, Тракийската гробница, къщата на Чудомир. Елате да ни посетите, общо взето това исках да ви кажа, да. :D
се появяват нови и нови артисти. (ако искате да си купите мноого красиви пръстени и гердани, заповядайте през първата събота и неделя на месец Юни :
Та първо да ви се похваля – това е първата ми заплатена работа. :D Интересното в моя случай е, че предишния ден бях в Капана (събота 4 юни), а днес – неделя, 5 юни бях гид и се чувствам размазана. Щастливо размазана обаче.
Та, така де, всичко започна в 8 часа сутринта като заминахме на розобер. Обичам мириса на рози. И утринното слънце. Получих двете неща в едно и не мога да бъда по-доволна. После потеглихме към Института на розата, където нервите ми бяха опънати ако не до предела, то почти до него. Таааам японците, които водих, си ходиха където поискат и не спазваха много графика, обаче и това се преживява. :D После те и екскурзоводката им ходиха до гробницата, а аз седнах на една пейка. Краката ми бяха най-щастливи от този факт. И стигаме до парада, който беше най-разочароващата част тази година. Нулева организация. Нулева. Всичко друго беше наред, но от шествието съм разочарована. Всеки сядаше където поиска и трябваше да се карам с крайно нагли хора, защото имаше билети за места за седнали, а те очевидно не притежаваха такива. Говореха се някакви неща по уредбите, но аз поне не чух английска реч, а ако я имаше – тя беше доста рядко срещана. Така ми се наложи да обяснявам на япончетата кой минава по време на парада, защо е там и прочие. А това определено не беше моя работа. Община Казанлък, другата година повече се постарайте, моля ви.
 От шествието отидохме на пикник в Крънското ханче (пътя от/за Шипка), където вс. :D
ички хапнахме, а аз успях да поговоря с туристите, които имах честта да развеждам. Всички бяха много готини. Направи ми впечатление, че японците се радват на много мънички неща. На кравите, овцете. Неща, които ние приемаме за даденост. Радват ти се каквото и да им кажеш. Мили са, дружелюбни са. Дори да не те разбират какво им говориш, те пак ще ти се усмихнат. На тях им се зарадвах най-много. А и успях да потренирам английския си


И така и Капана Фест, и Фестивала на розите приключиха, а аз съм заредена с положителни емоции за поне няколко месеца напред. Слънцето беше плътно с мен, а усмивките ме заобикаляха. Всичко беше хубаво. Всичко е хубаво. Естествено зависи дали ще е успееш да си го направиш такова. А аз очевидно успях да го направя през последните два дни. Благодаря на всяко едно човече, което ме накара да се усмихна. Благодарна съм повече, отколкото някога съм била.

А сега искам просто да поспя, защото тези дни не ми се отдаде такава възможност. Призовавам всеки един от вас да се докосне до тези два фестивала, защото усещането е уникално. Енергията е страхотна. Призовавам ви обаче по-често да бъдете благодарни. И ви пожелавам много усмивки.

С обич,

Кристина 

Няма коментари:

Публикуване на коментар