сряда, 25 май 2016 г.

До София и назад (пролетен панаир на книгата+)

Здравейте отново! Днес, най-накрая, след дълга пауза, отново ще говоря за книги (и не само). За последната, която ме впечатли, за панаира на книгата (от който впрочем не си купих кой знае какво, но се връщам изключително щастлива, ще разберете защо след мъничко), за Нощта на музеите + ще получите мъничко снимки от бала на братовчедка ми. Нямам снимков материал от панаира, защото не си бях поставила за цел да снимам. Имам мъничко такъв обаче от Нощта на музеите в София, така че се надявам поне от него да останете доволни. И така, нека да започваме. 
  1.   Панаир на книгата – Ежегоден пролетен панаир (и не само пролетен, но от две години присъствам специално на този) от 24 до 29 май. Бях на него само вчера, но останах доста доволна. Организацията беше много по-добра от миналогодишната. Намаленията още по-добри. Хора! Купих си "Друговремец" на Диана Габалдон не за 29 лв, а за 15. Почти 50% намаление! Всички книги от щанда на probook бяха с уникални намаления и съжалявам, че не можах да си купя и "Неестествени твари" на Нийл Геймън, защото тя беше намалена от 17 на 10 лв. Също ме е яд и за още една книжка от щанда на Букохолик. Пооооо принцип щях да си я взема, но аха да отделя поглед от нея, за да видя още два-три щанда и хоп – тя вече бе взета. *I cri evritim*. Истината обаче е, че тази година те имаха доста по-голямо разнообразие от YA литература  на английски (и не само), за разлика от Книгомания, които са известни с вноса си на чуждоезична литература. Ако искате класически романи на английски обаче, тичайте до НДК и бързо намерете Книгомания, там е вашето място. Плаче ми се, че не открих първата книга от поредицата "Мългороден", а потърсих в Гринуич, в Сиела и дори на щанда на издателство Бард. И така – основната ми покупка беше "Друговремец".

 Любимото ми нещо от този панаир обаче  бе издателство Жанет 45. Най-вече това, което ми се случи там. Искам предварително да кажа, че беше абсолютна случайност и въобще не бях гледала програмата им за панаира, също не знаех и че писателят, за когото ще говоря след малко присъства в нея. И така, да продължа. Както си разглеждах стихосбирките и се колебаех коя да си взема, се обърнах надясно и видях Георги Господинов (!!!!!!!!!!!). Който ме познава, знае колко много обичам творчеството му и също знае как припках до книжарницата, когато излезе новата му стихосбирка – "Там, където не сме". Чудех се коя негова книга нямам, какво да купя, че да си взема един личен автограф и тогава просто реших, че ще направя подарък на майка ми, тъй като самата тя ми беше препоръчала Физика на тъгата и от тази книга (+ Балади и разпади) започна всичко. Почудих се още малко и бързо грабнах „Невидимите кризи“. Притичах до него и го помолих за автограф на името на майка ми и (!!!!!) даже си поговорихме малко. Цял ден бях в еуфория, че съм говорила с един от любимите си поети и писатели. После от вълнение забравих всички други щандове и отидох до книжарница Сиела на Витошка, където най-накрая си взех „Гневът и зората“ с намаление 50% по случай 24 май . Впрочем от щанда на Жанет 45 си взех и "Тя се наслаждава на дъжда" от Мария Донева. А Мария Донева винаги си заслужава.
 И така. Общ брой на книгите от панаира (+ тази от Сиелата) – 4. Не е много, но преживяването ми е по-важно. Все още изпитвам еуфория, макар да е в доста по-малка степен . И ми е хубаво бе, хубаво ми е.
Автографа за майка ми 



2.       Книгата, която ме впечатли – Лейди Полунощ на Касандра Клеър!!!!!
Не знам въобще това може ли да изненада някого? Тази книга беше !!!!!!!  Смятам обаче, че е твърде... твърде "твърде", ако ме разбирате, за да правя ревю точно на нея. Обичам я. Не знам дали я обичам повече от поредицата „Адски устройства“, но както всички знаем – не можеш да обичаш по един и същи начин два пъти. Същото се отнася и за тези две поредици – Тъмни съзаклятия и Адски устройства. Касандра е изградила невероятно света на Ема и Джулс. О, не, наистина не знам какво да ви кажа за тази книга. Прекалено е добра. Прекалено навътре я приех, прекалено много ми разби сърцето накрая. По-добре прочетете нечие друго ревю за нея, ще сложа линкове в края на поста. Не мога да говоря за неща, които ме поглъщат. Мога просто да ги чувствам. Ако в един момент ми мине *защото макар и да не е прясно прочетена, още не ми е минало* всичко, което тази книга ми причини, може и да напиша ревю. Но не и сега. Просто не.

3.        Нощта на музеите или как повечето хора се държаха с дома на Славейкови като с бащиния

Ако трябва да съм честна – не успях да посетя кой знае какво от тази вечер, защото нямах достатъчно време, а и не бях сама. Минах през:  Национален музей „Земята и хората“, изложбата на моста на влюбените до НДК, дома на Пенчо и Петко Славейкови и Националната галерия  (като не можах да посетя Квадрат 500, защото както казах нямах време и реновираната къща на Яворов (<3) по други причини)
В „Земята и хората“ останах по-впечатлена, отколкото очаквах, че ще бъда. Имаше огромно разнообразие от кристали, минерали и прочие. Влюбих се повторно в аметиста, в топаза, а
 срещата ми с амазонита бе любов от пръв поглед. Всичко беше много подредено и издържано, а докато разглеждах експозицията, се наслаждавах на класическа музика.

Аметист
Музеят отвътре 
За изложбата на моста на влюбените нямам кой знае какво за разказване. Почти всеки път, когато ходя на София, там има изложение. Каквото и да е. Изложбата се състоеше предимно от колажи, но и от картини, които целяха да осмеят или миналото, или настоящето. Да, предимно си беше осмиване на времето.
Къщата на Славейкови. Не знам как да ви го кажа, но когато влизам в дом на голям български поет/писател, аз се чувствам малка, по-мъничка от тревата. Е, явно не всички се чувстват като мен. Първо – в дома имаше адски много хора. Тук не говорим за къща. Говорим за апартамент. Всеки се блъскаше във всеки, всичко се пипаше. Стана ми лошо. Аз гледах да не докосна нещо, пази боже да разместя диванчето, чашката, писалката. Второ - всички влизаха с кални обувки и с неуважение към един от най-големите ни поети. Очевидно Славейков е все толкова недооценен, жалко. И все пак, макар и в цялата тази блъсканица, аз успях да снимам пишещата им машина. Поне нея никой не я докосна.
Къщата на Яворов и Лора
Пишещата машина
В Националната галерия беше тройно по-пренаселено. Който е влизал вътре, знае, че пространството е огромно и е трудно да запълниш всичко. Може би аз бях там в пиков час, надявам се само при мен да се е създало неудобство. И все пак имаше красиви картини. И си личи, че преди да стане галерия, сградата е била дворец. Вътре в нея се почувствах мъничка. По-малка отколкото в къщата на Славейкови.
В дома на Яворов и Лора не можах да вляза, защото бях останала с грешна информация за отварянето на къщата. В официалната програма за Нощта на музеите пишеше 18:00-00:00, а впоследствие се оказа, че отварят чак в 19:30. Молих се да останем, да останем, ааааама не, не можехме и това беше. Някой друг път. :)
И това беше преживяването ми от Нощта на музеите. Следващата година – повече.




4.       Балът на братовчедка ми
Нямам кой знае какво за разказване – който е ходил по балове, знае как стоят нещата. Много хора на едно място се радват, че някой е завършил. Хубаво беше де, щастливо ми беше. А и се замислих, че не ми остава кой знае колко до моето лично завършване. И че май не ми се завършва особено много. :D Колкото до братовчедка ми – тя беше много красива *ще сложа няколко снимки*. Роклята й, гримът, прическата – всичко беше прекрасно. И аз бях хубава де. :D Като никога беше слънчево, ама тя си е късметлийка от малка, така че въобще не се изненадвам. Нямам какво толкова да ви разкажа, казах го още в началото. Но беше хубаво. Малко изтъркано, но – пожелавам й „на добър час“. На добър час и на всички останали абитуриенти, ако някой от тях чете този пост, да се чувства поздравен. :D

 Общо взето това са преживяванията ми от последната седмица и най-важните от този месец. Сега се подготвям за Капана в Пловдив и края на Празника на розата. Ако искате *като типична казанлъчанка ви каня*, може да дойдете и да видите колко ни е хубав фестивала. Ако не, интернет е ваш, а той ще се препълни със снимки от събитието. А сега аз отивам да си почина малко, защото утре отново сме на училище. 

С много усмивки,

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. оооо, радвам се, че си изкарала такъв страхотен 24 май ♥ със сигурност скоро и аз ще прочета "Лейди полунощ", но първо ще завърша "Реликвите на смъртните" ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм чела "Реликвите на смъртните", но със сигурност ще останеш доволна от "Лейди Полунощ", защото има кратка история свързана с Клеъри и Джейс :3 <3

      Изтриване