неделя, 29 ноември 2015 г.

 Не помня да съм казвала, че изцяло спирам публикуването на стиховете си тук. Дано не ме лъже паметта, за да не се окаже, че освен себе си, лъжа и вас.


завивките не са пробити
от цигари
а от прояждащата ги
самота
изсипваща се
със поройния дъжд
на сълзите ми

как ми се иска
да пушех
за да имам оправдание
за черната дупка
върху бялото ми одеало






п.с. Скоро ще има нов пост, който няма да е свързан с моите поетични напъни. :) А докато той се появи, ви пожелавам лека вечер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар