неделя, 22 ноември 2015 г.

Сойка-присмехулка: част 2

 Здравейте отново.



  Преди да започна с импровизираното си ревю на втората част на „Сойка-присмехулка: част 2“, искам само да кажа, че тази поредица ме въведе в света на YA литературата, а и в този на книгите, в които действието се развива в антиутопична сюреалност. Заради това може би ще бъда по-критична, отколкото трябва, спрямо филма. Също така предварително предупреждавам: there might be spoilers. Ако все още не сте гледали филма, или не сте чели книгите – по-добре спрете дотук. А за тези, които са some kind of rebels – you were warned.

  Направо започвам с оценката. На тази част давам 4/5. От всички филми този и вторият, „Възпламеняване“, ми харесаха най-много. И все пак „Възпламеняване“ все още държи първата позиция.  Но нека се върнем на „Сойка-присмехулка: част 2“. Филмът е направен изключително добре. Ефектите са на доста високо ниво, актьорите отново изпълниха ролите си чудесно. Все неща, които мисля са ясни на всеки, който е гледал поне една от частите на трилогията. Обратно обаче към другите позитиви, които ме накараха да дам толкова висока оценка.


  Както казах, ефектите и играта на актьорите са много добри, развитието на героите също може да се види. Повечето важни неща от книгата този път бяха показани. Казвам този път, защото в първия филм и в първата част от третия филм много от основните моменти бяха пропуснати. Естествено неща като висенето на Катнис от пропастта, пълна с трупове, бяха спестени на зрителя, тъй като смятам, че това би било твърде разстройващо за всеки един от нас. Да не говорим, че така или иначе имаше достатъчно тежки моменти, които са напълно достатъчни поне за моето сърце. Говорейки за тежки моменти обаче, няма как да не спомена смъртта на Финик. Тя не бе показана толкова обстойно, колкото бе в книгата, и Бога ми, толкова съм благодарна на режисьорите за това. Кой знае иначе колко щях да плача в киното (а аз така или иначе не успях да се сдържа и си поплаках малко). Същото се отнася и за смъртта на Прим, която почти не бе показана, а по-скоро беше намекната. За нея зрителят разбира непряко от въпроса на Катнис: „Прим мъртва ли е?“, защото тя не получава отговор, а просто мълчание. Но изключвайки тези неща, всичко друго си беше показано възможно най-подробно за ограничаващите два часа и седемнадесет минути.

  Какво обаче ме спря да дам максимална оценка на филма? Първо и отново свързано с Финик: героят му не бе развит толкова, колкото в книгите. Много от нещата, които ни карат да го обичаме, отново не бяха споменати, просто ей така, изведнъж си се превърна в слънчево и добро момче. И не че това се случи в тази част на третия филм, то се случи още в първата, ама някак си очаквах по-голямо внимание на образа му. А той отново не го получи, за което ми е мъчно. Второто е свързано с края, който ако тези, които са чели книгата, си спомнят, се развива в близкото бъдеще на Катнис и Пийта. И този финал беше прекрасен. Илиии поне в книгите. Във филмът, за съжаление, беше изключително плосък. Изглеждаше така, сякаш Колинс и продуцентите са се карали дали да го има и само защото тя е настоявала прекалено много, те едва ли не с отвращение са склонили да удоволетворят желанието й. В крайна сметка краят беше повече от недоизпипан и неразбираем за зрителите, които не са чели книгите. Абе все едно правен в последната минута. И съжалявам, но за годините, които са минали от войната, на Пийта само му беше пораснала коса, а Катнис просто си беше сменила дрехите. Ядосах се на тези детайли поради факта, че явно са могли да сложат мутовете, всички експлозии и пр., но не са могли да състарят поне малко героите(?!). Hollywoods logic strikes again. Сега като се замисля няма други причини, поради които да дам 4/5, но пък, простете ми, толкова много обичам поредицата, че няма как да не съм безкомпромисна... Иначе почти всичко друго си беше изпипано или поне така ми се струваше през сълзите, появили се отново, но този път на финалните надписи.


 И това е. Игрите най-накрая приключиха. Беше ми мъчно, все още ми е, защото тази трилогия, както вече казах, постави началото на много голям етап в живота ми. Но сякаш все още не ми се иска този етап да приключва. Сякаш все още има игри, Катнис все още стреля с лъка си, а Пийта мечтае да рисува. Знам, че не е така и че повече няма да бъде, но ми се иска да е. Да, препоръчвам ви да гледате филма, за да си поплачете хубавичко като мен и после да си починете добре, защото всички знаем колко е трудно и мъчно да видиш края на нещо, което обичаш. Но не ви препоръчвам да препрочитате книгите отново, защото неща като смъртта на Финик се преживяват трудно, а със спомена от тези игри не се живее лесно. Но, хей, както казва Катнис... Има и много по-страшни игри.
  
С много усмивки,
Кристина

Няма коментари:

Публикуване на коментар