четвъртък, 5 февруари 2015 г.

моята любов е
неразбрана
като човек
търсещ смисъл
в най-простата прашинка
тя е чиста
като най-бистрия
извор
и невинна
колкото едно малко дете
може да бъде
но и колкото
детенцето
наивна

моята любов е всичко
и нищо едновременно
тя е самота
изоставен
и изгубен пристан
на който никой
не иска и
няма да дойде
мостовете й
с другите любови
рушат се
а потайнството й
даже ги гори

моята любов
е нещо
до което
не искаш да се докосваш
защото някой си
отдавна опитал се да я доближи
жестоко се е опарил
от огъня
който тази обич бълва
от страстта с която те залива
а после
сам поискал да му стане малко
по-студено
и с ледени шипове
обичта ми
в земята го забила

моята любов
гори
изпепелява
вледенява
и удря във земята
неразбрана е
тъжна
сама във себе си
и така ще си стои
ако някой по-смел
от неколцината предишни
не реши това да промени
ала аз така и не виждам
никой на
почти съсипания пристан
само аз
само аз
и моята 
пуста любов

2 коментара:

  1. Мнооооооого силно...удря в сърцето. :)
    Иначе по темата - един цитат от Буковски:
    „Винаги съм се възхищавал на хората, които обичат силно, с цялото си същество. Може би, защото аз никога не съм бил обичан така, или може би, защото единствено по този начин зная да обичам.“

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много за хубавите думи. :) А иначе за цитата ще кажа само.. Буковски. И е напълно достатъчно.

      Изтриване