четвъртък, 17 август 2017 г.

мед и масло / writings vol. 13

душата ти е млечен път
целувките и думите ми
са от мед и масло

ще те вкуся
ще те изпия

и в сърцето ми от сладко
няма да остане за солено място

петък, 14 юли 2017 г.

Любов / writings vol. 12

1.  ерос

в очите ти пожар
в ръцете ти кибритената клечка
устните и езикът ти –
целите барут са
целувките ти лекото драсване напомнят
а кожата ми,
а аз цялата,
като хартийка ще изгоря,
като планински пожар допирът ти ще усещам

2. филиа

когато кучето стои
и чака стопанинът си
в продължение на години
без да шава
без да помръдва
и просто стои като камък
и чака това което не се знае
дали има смисъл да бъде чакано
но Човекът така и не се връща
защото отдавна е предпочел по-лесното -
да си намери ново куче

тогава разбираш защо
хората не са пригодни
за сравнение
с думите
лоялност
и
доверие

3. лудус

във танцът на нощта
танцуваме и ние
уморени от деня
привлечени от неизвестността
на мрака

и макар и вече едвам стоящи
на пръстите си
с подути глезени и ходила
със теб
все още искаме да играем степ
със звездите и с целувките
на поредния непознат
който може към поредната любов
да отваря пред нас врата

и знаеш
тази лудост
е нещото което при цялата тази умора
все още ни държи живи
все още ни държи на крака

4. агапе

любовта с която гледаш майка си
когато ти носи пилешката супа
защото ти едвам дишаш
от подсмърчане
заради тежката настинка
не е с нищо по-различна от тази
в очите на бездомника
който си взима полагащата му се порция
за без пари
от свещеникът раздаващ храна за стомаха
и душата
безплатно

в сърцата ни всички сме роднини
и обичта
се раздава
всекиму според заслугите

5. прагма

тя не очаквала от него
нищо кой знае какво
не очаквала да е вечно влюбен в нея
нито да и дава целия свят
не искала да танцуват със нощта всяка вечер
не искала това
не искала онова
не искала нищо

тя искала да му даде света
тя искала да му даде любовта

а той разбрал

и тайно искал да и дава вечно
същото

6. филавтия

и макар сърцето да е пълно
с хиляди имена
и още толкова лица
то остава кухо по средата
когато там няма огледало
в което да се виждаш
както те вижда другият
както те вижда майка ти

в което да се оглеждаш
да се усмихваш на себе си
и да се обичаш така
както обича те

дори и кучето

събота, 27 май 2017 г.

как изглежда смъртта / writings vol. 11

с коси прекосява небосвода
и сякаш са коса
със тях сече главата ти
когато се надвесва над теб
за поредната целувка
захарен памук ти се струва
змия във рая е по-скоро
ябълката на раздора е всъщност
и да поискаш не можеш да избягаш от нея
тя е съдбата на едип
поставена в сърцето ти във клетка
линията на сърцето ти пресича се
безвъзвратно с тази на живота ѝ
души с мълчанието си душата ти
изстисква и последните ти сокове
камбаната скоро ще забие
нещо ще умре и ще е
свързано със сълзите ти под твоето
собствено одеяло

не се коси за нейното отсъствие,
та тя е винаги там когато я няма
да я хванеш за ръка
е като да тичаш подир вятъра
красиво е за миг после за ума ти
става непосилно и дори опасно
погледни я, тя е стръмен ръб,
дяволът, подканващ те да го прескочиш
а отдолу има само пропаст
отдолу няма нищо
стой стоически не мърдай от ръба
подпирай се на пръсти за да я забавляваш
но няма да успееш сърцето ѝ да докоснеш

душата ѝ е смърт
в очите ѝ ти сякаш виждаш ангел
не се моли
недей ходи до нея
ще се вкараш във беля
ще минаваш кръг по кръг
и ще си мислиш, че са златните на дърветата
но ще са по-скоро адските

остани там където си
и не си позволявай да се влюбваш
в участта облечена в гръмкия ѝ детски глас
в кривата усмивка
и в детската походка

тя е красива но това е само облекло на сън
отдолу крие се кошмар държащ коса

ще отсече главата ти, ще ти завлече ума
и душата ти сама във нищото накрая ще си ходи боса