събота, 18 ноември 2017 г.

залез / writings vol. 14

„човекът е чужденец за зората“
Рьоне Шар

човекът е чужденец за зората
отдавна опитва се да я пропътува
да стигне до пукването ѝ
до целостта
докрай на края най-накрая
но си остава гост във чужда къща

приветства го сладкият залез
и оранжевата постеля на падащото слънце
защото
човекът е чужденец за зората
а хората са падащия 
                            ден на света

и в неговия свършек
изгряват истинската тишина
...

(и тихата истина)

четвъртък, 17 август 2017 г.

мед и масло / writings vol. 13

душата ти е млечен път
целувките и думите ми
са от мед и масло

ще те вкуся
ще те изпия

и в сърцето ми от сладко
няма да остане за солено място

петък, 14 юли 2017 г.

Любов / writings vol. 12

1.  ерос

в очите ти пожар
в ръцете ти кибритената клечка
устните и езикът ти –
целите барут са
целувките ти лекото драсване напомнят
а кожата ми,
а аз цялата,
като хартийка ще изгоря,
като планински пожар допирът ти ще усещам

2. филиа

когато кучето стои
и чака стопанинът си
в продължение на години
без да шава
без да помръдва
и просто стои като камък
и чака това което не се знае
дали има смисъл да бъде чакано
но Човекът така и не се връща
защото отдавна е предпочел по-лесното -
да си намери ново куче

тогава разбираш защо
хората не са пригодни
за сравнение
с думите
лоялност
и
доверие

3. лудус

във танцът на нощта
танцуваме и ние
уморени от деня
привлечени от неизвестността
на мрака

и макар и вече едвам стоящи
на пръстите си
с подути глезени и ходила
със теб
все още искаме да играем степ
със звездите и с целувките
на поредния непознат
който може към поредната любов
да отваря пред нас врата

и знаеш
тази лудост
е нещото което при цялата тази умора
все още ни държи живи
все още ни държи на крака

4. агапе

любовта с която гледаш майка си
когато ти носи пилешката супа
защото ти едвам дишаш
от подсмърчане
заради тежката настинка
не е с нищо по-различна от тази
в очите на бездомника
който си взима полагащата му се порция
за без пари
от свещеникът раздаващ храна за стомаха
и душата
безплатно

в сърцата ни всички сме роднини
и обичта
се раздава
всекиму според заслугите

5. прагма

тя не очаквала от него
нищо кой знае какво
не очаквала да е вечно влюбен в нея
нито да и дава целия свят
не искала да танцуват със нощта всяка вечер
не искала това
не искала онова
не искала нищо

тя искала да му даде света
тя искала да му даде любовта

а той разбрал

и тайно искал да и дава вечно
същото

6. филавтия

и макар сърцето да е пълно
с хиляди имена
и още толкова лица
то остава кухо по средата
когато там няма огледало
в което да се виждаш
както те вижда другият
както те вижда майка ти

в което да се оглеждаш
да се усмихваш на себе си
и да се обичаш така
както обича те

дори и кучето